УЧЕНИТЕ ДОКАЗАХА: СТРАНДЖАНСКИ МАНОВ МЕД УНИЩОЖАВА РАКОВИ КЛЕТКИ
След 3 годишно проучване проф. д-р. Колайли от Техническият университет “Карадениз” сподели: “Мановият мед от дъб е богат на фенолни киселини и има 5 пъти по-голям антиоксидантен характер от нектарния мед.”
В аналитичните проучвания, проведени в Техническия университет “Карадениз”, се съобщава, че пробите от дъбов мед, взети от различни части на Странджа планина в градовете Къркларели и Демиркьой в блиозост до България имат по-висока антиоксидантна активност в сравнение с други медове.
Най-важните фактори за високата антиоксидантна активност на дъбовия мед е наличието на висока степен на КВЕРЦЕТИН, ГАЛОВА КИСЕЛИНА, КАФЕЕНА КИСЕЛИНА ФЕНЕТИЛ ЕСТЕР, Р-КУМАРИНОВА КИСЕЛИНА, ЕЛАГОВА КИСЕЛИНА. Те предотвратяват много заболявания като диабет, сърдечни заболявания и белодробни заболявания, както спират или предотвратяват реакции, причинени от свободните радикали, които причиняват рак.
В друго изследване завеждащият отдела по медицинска биохимия проф. д-р Абдуррахим Коцюгит разкри способността на мановия мед да убива раковите клетки
През 2018 г. 9 членен екип от учени изследваха 14 проби от различни видове мед, кестен, бор, кедър, дъб и нектарни медове.
В резултат от изследванията беше установено, че медът, който е най-богат на фенолно съдържание и има най-висок потенциал за убиване на ракови клетки, е мановият мед, който се получава от сока на жълъда.
Проф. д-р. Коцюгит заяви: “Идеалният метод за убиване на ракови клетки при лечението на рак на стомаха е контролирана клетъчна смърт, наречен апоптоза. При апоптозата тези клетки се абсорбират от макрофагите и се унищожават по контролиран начин. Следователно те не увреждат организма за разлика от химиотерапията.”
Медът, чиито предклинични етапи са приключили и чиито клинични изследвания продължават, се предвижда да се използва както за предотвратяване появата на ракови клетки, така и за лечение на вече появили се ракови клетки.
“Ако искате да предотвратите рака, трябва да вземете ниска доза манов мед. При тези, които имат рак, ниските дози увеличават раковите клетки, а високите дози убиват клетки. В момента не можем да кажем коя доза е ниска и коя висока. Само след експериментални животински и клинични изследвания върху хора ще можем да кажем това. Изследванията продължават.” qui facit eorum claritatem. Investigationes demonstraverunt lectores legere me lius quod ii legunt saepius. Claritas est etiam processus dynamicus, qui sequitur mutationem consuetudium lectorum. Mirum est notare quam littera gothica, quam nunc putamus parum claram, anteposuerit litterarum formas humanitatis per seacula quarta decima et quinta decima. Eodem modo typi, qui nunc nobis videntur parum clari, fiant sollemnes in futurum.
Add Comment